Баба ми е фаталната жена,
тя е жена на всички времена - един албум крие
все още нейната стихия- тайно танцува нощем тя сама.
Пуска тя един забравен грамофон,
пак зазвучава стария чарлстон - далечен глас връща
отминалата нейна същност- плочата стара май няма край.
Ау, луда нощ, връща се пак - танци и флирт в потръпващия мрак.
И грамофона се върти,
и връща нейните мечти, и тя живее още нощем в своя свят.
Може би неразумна е била,
може би днес е малко тра-ла-ла - не иска тя да страда -
дори от мен е днес по-млада- просто на жена на всички времена.
Ау, луда нощ, връща се пак - танци и флирт в потръпващия мрак.
И грамофона се върти,
и връща нейните мечти, и тя живее още нощем в своя свят.
Може би неразумна е била, бе де да знам,
може би днес е малко тра-ла-ла - не иска тя да страда -
дори от мен е днес по-млада- просто на жена на всички времена.
Просто на жена на всички времена,
просто на жена, просто на жена на всички времена.
Ей, ха ха ха ха.
