НАЙ-РУСОТО МОМИЧЕ
Михаил Йончев
Сега сме само двама, само двама
Сега и думите ни нямат власт
Какво се случи с нас, какво остана
Коя бе ти и в същност кой бях аз?
Мълчанието в спомена изгрява
Като снежинка в бялата мъгла
Валеше сняг, валеше сняг тогава
Далечен сняг валеше, наваля
С коси като снежинки разпилени
във шепите със весел снежен прах
едно момиче се прицели в мене
и ме улучи снежният му смях
Най - русото, най - русото момиче
с най - синята усмивка на света
Дали до пролетта ще го обичам
ще ме забрави ли до есента?
Валеше сняг, валеше до забрава
Наистина ли вече преваля?
Една снежинка в спомена ни сгрява
Като игра сред зимната мъгла
Не се завръщай, не, мой спомен снежен
При мен е вече лято, може би
Ще се стопиш ти спомен мой последен
Бездомен остани, но жив бъди
С коси като снежинки разпилени
във шепите със весел снежен прах
едно момиче се прицели в мене
и ме улучи снежният му смях
Най - русото, най - русото момиче
с най - синята усмивка на света
Дали до пролетта ще го обичам
ще ме забрави ли до есента?
ще ме забрави ли до есента?
ще ме забрави ли до есента?
