Горе на високо, под върха на Ирин-Пирин
На една поляна дивна, еделвайс бял съм сънувал
Съм сънувал, много чуден
Уж сънува, но е буден
Цвете не е, а е момък, в своята изгора влюбен
Под върха на Пирин бяха те двамина
Той плени я, тя пристана и от бащина къща замина
Горе на високо, под върха на Ирин-Пирин
На една поляна дивна, еделвайс бял съм сънувал
Горе на високо, под върха на Ирин-Пирин
Със невестата си дивна нощ нощуват, ден денуват
Но прокле ги ядна майка, клетва стори стари татко
Той да мръзне сред жендеви, тя да векне в чужди земи
Под върха на Пирин ден денува, нощ бодува
Еделвайс бял либе пленува, либе целува, либе сънува
Еее, ден денува, нощ бодува
Еделвайс бял либе пленува, либе целува, либе сънува
(Пирине)
(Със легенди и нови и стари на сърце си ми е на)
(Пирине)
(Със легенди и нови и стари на сърце си ми е на)
